било изоглавяло

Речник на българския език

1. било изоглавяло — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

било изоглавяло е производна форма на изоглавям (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).