било излочило

Речник на българския език

1. било излочило — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

било излочило е производна форма на излоча (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).