било изличило

Речник на българския език

1. било изличило — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

било изличило е производна форма на излича (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).