било изклокочило

Речник на българския език

1. било изклокочило — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

било изклокочило е производна форма на изклокоча (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).