било изклинчило

Речник на българския език

1. било изклинчило — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

било изклинчило е производна форма на изклинча (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).