било извъртяло

Речник на българския език

1. било извъртяло — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

било извъртяло е производна форма на извъртя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).