било запътило

Речник на българския език

1. било запътило — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

било запътило е производна форма на запътя се (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).