било заоправяло

Речник на българския език

1. било заоправяло — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

било заоправяло е производна форма на заоправям (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).