било залютяло

Речник на българския език

1. било залютяло — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

било залютяло е производна форма на залютея (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).