било залъкатушило

Речник на българския език

1. било залъкатушило — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

било залъкатушило е производна форма на залъкатуша (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).