било е хрантутило

Речник на българския език

1. било е хрантутило — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

било е хрантутило е производна форма на хрантутя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).