било е упълномощавало

Речник на българския език

1. било е упълномощавало — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

било е упълномощавало е производна форма на упълномощавам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).