било е самооправдало

Речник на българския език

1. било е самооправдало — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

било е самооправдало е производна форма на самооправдая (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).