било е изпожилило

Речник на българския език

1. било е изпожилило — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

било е изпожилило е производна форма на изпожиля (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).