било е избуявало

Речник на българския език

1. било е избуявало — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

било е избуявало е производна форма на избуявам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).