било дъртяло

Речник на българския език

1. било дъртяло — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

било дъртяло е производна форма на дъртея (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).