било гоило

Речник на българския език

1. било гоило — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

било гоило е производна форма на гоя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).