било възмъжало

Речник на българския език

1. било възмъжало — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

било възмъжало е производна форма на възмъжея (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).