било възвирало

Речник на българския език

1. било възвирало — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

било възвирало е производна форма на възвирам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).