били

Речник на българския език

1. били — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

били е производна форма на бъда (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. били — мин. деят. св. прич. мн. ч.

били е производна форма на бъда (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

3. били — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

били е производна форма на бия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

4. били — мин. деят. св. прич. мн. ч.

били е производна форма на бия (мин. деят. св. прич. мн. ч.).