била съм увила

Речник на българския език

1. била съм увила — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

била съм увила е производна форма на увия (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).