била съм срутила

Речник на българския език

1. била съм срутила — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

била съм срутила е производна форма на срутя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).