била съм спотулила

Речник на българския език

1. била съм спотулила — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

била съм спотулила е производна форма на спотуля (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).