била съм освинила

Речник на българския език

1. била съм освинила — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

била съм освинила е производна форма на освиня (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).