била съм караулила

Речник на българския език

1. била съм караулила — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

била съм караулила е производна форма на карауля (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).