била съм изула

Речник на българския език

1. била съм изула — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

била съм изула е производна форма на изуя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).