била съм изпожилила

Речник на българския език

1. била съм изпожилила — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

била съм изпожилила е производна форма на изпожиля (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).