била съм доброила

Речник на българския език

1. била съм доброила — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

била съм доброила е производна форма на доброя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).