била съм димила

Речник на българския език

1. била съм димила — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

била съм димила е производна форма на димя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).