била съм бунила

Речник на българския език

1. била съм бунила — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

била съм бунила е производна форма на буня (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).