била си доброила

Речник на българския език

1. била си доброила — преизк. накл., мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

била си доброила е производна форма на доброя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).