била изпожилила

Речник на българския език

1. била изпожилила — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

била изпожилила е производна форма на изпожиля (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).