била е ошмулила

Речник на българския език

1. била е ошмулила — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

била е ошмулила е производна форма на ошмуля (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).