била е изпожилила

Речник на българския език

1. била е изпожилила — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

била е изпожилила е производна форма на изпожиля (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).