била възбунила

Речник на българския език

1. била възбунила — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

била възбунила е производна форма на възбуня (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).