била буботила

Речник на българския език

1. била буботила — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

била буботила е производна форма на буботя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).