бивахте

Речник на българския език

1. бивахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

бивахте е производна форма на бивам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. бивахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

бивахте е производна форма на бивам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).