бивакували

Речник на българския език

1. бивакували — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

бивакували е производна форма на бивакувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. бивакували — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

бивакували е производна форма на бивакувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. бивакували — мин. деят. св. прич. мн. ч.

бивакували е производна форма на бивакувам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. бивакували — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

бивакували е производна форма на бивакувам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).