бивакувала

Речник на българския език

1. бивакувала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

бивакувала е производна форма на бивакувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. бивакувала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

бивакувала е производна форма на бивакувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. бивакувала — мин. деят. св. прич. ж. р.

бивакувала е производна форма на бивакувам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. бивакувала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

бивакувала е производна форма на бивакувам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).