бибитнели

Речник на българския език

1. бибитнели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

бибитнели е производна форма на бибитна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. бибитнели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

бибитнели е производна форма на бибитна (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).