бибитнела

Речник на българския език

1. бибитнела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

бибитнела е производна форма на бибитна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. бибитнела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

бибитнела е производна форма на бибитна (мин. деят. несв. прич. ж. р.).