бибитнала

Речник на българския език

1. бибитнала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

бибитнала е производна форма на бибитна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. бибитнала — мин. деят. св. прич. ж. р.

бибитнала е производна форма на бибитна (мин. деят. св. прич. ж. р.).