бибиткал

Речник на българския език

1. бибиткал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бибиткал е производна форма на бибиткам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. бибиткал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бибиткал е производна форма на бибиткам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. бибиткал — мин. деят. св. прич. м. р.

бибиткал е производна форма на бибиткам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. бибиткал — мин. деят. несв. прич. м. р.

бибиткал е производна форма на бибиткам (мин. деят. несв. прич. м. р.).