бибипнели

Речник на българския език

1. бибипнели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

бибипнели е производна форма на бибипна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. бибипнели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

бибипнели е производна форма на бибипна (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).