беше утвърдил

Речник на българския език

1. беше утвърдил — мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

беше утвърдил е производна форма на утвърдя (мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. беше утвърдил — мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

беше утвърдил е производна форма на утвърдя (мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).