беше упътило

Речник на българския език

1. беше упътило — мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

беше упътило е производна форма на упътя (мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. беше упътило — мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

беше упътило е производна форма на упътя (мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).