беше упътил

Речник на българския език

1. беше упътил — мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

беше упътил е производна форма на упътя (мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. беше упътил — мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

беше упътил е производна форма на упътя (мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).