беше упокоил

Речник на българския език

1. беше упокоил — мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

беше упокоил е производна форма на упокоя (мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. беше упокоил — мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

беше упокоил е производна форма на упокоя (мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).