беше умърлушил

Речник на българския език

1. беше умърлушил — мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

беше умърлушил е производна форма на умърлуша се (мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. беше умърлушил — мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

беше умърлушил е производна форма на умърлуша се (мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).