беше умилил

Речник на българския език

1. беше умилил — мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

беше умилил е производна форма на умиля (мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. беше умилил — мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

беше умилил е производна форма на умиля (мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).